КАКВО СИ ПРАВИЛА ЦЯЛА СУТРИН?  Тези думи се отрониха от

КАКВО СИ ПРАВИЛА ЦЯЛА СУТРИН?  „ Тези думи се отрониха от устата ми, когато се прибрах от ранен длъжностен ангажимент “, споделя Джъстин Барисо в къса публикация за Inc.com  „ Като притежатели на дребен бизнес със брачната половинка ми споделяме отговорностите по ръководството на компанията и на семейството.   Въпросната заран тя гледаше децата и домът ни приличаше на ударен от злополучие.   Вместо да постъпя мъдро – да замълча и да премисля – „ изплюх “ тъкмо този въпрос “, споделя създателят и прибавя: „ Голяма неточност “.    Съпругата му бързо му обяснила какво е правила цялата заран – работила е като луда, правила е закуска, ходила е след децата и е играла с тях, отговаряла е на телефонни позвънявания. Едва е имала време да си поеме въздух.   „ Разбрах я изцяло едвам няколко дни по-късно, когато бе мой ред да се грижа за децата и изпитах цялата полуда на гърба си. Още с прибирането си вкъщи тя видя раздразнението ми – и даже по-голямата неразбория, в сравнение с предния път, и нямаше потребност да споделя и дума “, написа Барисо.    Той осъзнава, че би трябвало да си вземе поука от тази преживелица. Да се научи да резервира безмълвие, да се замисля и да демонстрира по-голямо схващане, с цел да гради постоянни взаимоотношения, вместо да ги разклаща.     Открива, че следният къс израз му оказва помощ да реализира точно това:  „ АЗ НЕ ЗНАМ. “   Какво го прави толкоз ефикасен ли? Причината е в скритият му смисъл и в това, че е учреден на прочувствена просветеност – умеенето да разбираме и управляваме страстите си. 

Как да разбираме близките и да проявяваме съпричастност   Наскоро Джъстин Барисо посвещава публикация и на още един къс израз, който може да ви послужи да упражните прочувствената си просветеност, в случай че различен човек каже или направи нещо, което смятате за жестоко или несвоевременно:   „ ТОЙ/ТЯ НЕ ЗНАЕ. “     Ето по какъв начин работи.    Когато някой каже нещо не на място, тихичко си помислете: „ Той/тя не знае. “ Целта не е да погледнете на другия „ отвисоко “, а да си дадете сметка, че той няма по какъв начин да знае какво е да върви във вашите обувки. Това ще ви помогне да не отдавате прекомерно огромно прочувствено значение на думите му.    Вие обаче също не бихте могли да знаете по какъв начин се върви в непознати обувки, по тази причина не трябва да прибързвате със заключенията и „ присъдите “. С други думи, от време на време би трябвало да си напомняте:  „ АЗ НЕ ЗНАМ. “   „ Не знам “ не значи просто, че вършиме компромис. Изразът е опит за демонстрация на емпатия – качество, което обезверено търсим у близките, само че с което мъчно ги даряваме. Когато си напомните, че не знаете, упражнявате мускула на емпатията си. Използвате въображението си, вместо да вършиме прибързани изводи.    Когато ваш сътрудник е в неприятно въодушевление, припомнете си, че не знаете. Не знаете дали няма фамилни проблеми, които се отразяват на държанието му в офиса.  Когато попаднете на неудовлетворен клиент, а вашето самообладание се изчерпва, припомнете си, че нямате визия какво се случва „ зад кулисите “.    Когато ваш непосредствен – половинката, детето или другар, направи нещо ненадейно, напомнете си, че не знаете по какъв начин е минал неговият ден. Възможно е обезверено да търси вашето състрадание.   Когато упражнявате израза „ Аз не знам “ и го употребявате, с цел да проявявате емпатия и сърдечност, не просто гласувате заем на доверие на индивида насреща. Влияете на склонността си да реагирате – от време на време прекомерно преждевременно, и ставате по-внимателни към близките. Вместо стена, градите мост. Заздравявате взаимоотношенията си.    Защото от време на време просто не знаем И това е всичко, което би трябвало да знаем.